Депресията не е просто „тъжен съм“. Тъгата е нормална реакция на дадено тъжно събитие и човек може да премине през период на тъга без да изпада в депресия. Депресията е състояние, което трае повече от 2 седмици и може да включва:
- На емоционално ниво – потиснатост, тъга, чувство за вина, липса на радост, раздразнителност
- На мисловно ниво – негативизъм, безнадеждност, идея за безсмислие, мисли за самоубийство, намаляване на концентрацията и паметта
- На телесно – загуба на апетит или преяждане, безсъние или преспиване, отпадналост, лошо храносмилане
- На поведенческо ниво – намалена физическа активност (на работа, избягване на битовите задължения, отказ от харесвани занимания), самоизолация от света. Възможно е да има моменти на свръхактивност като компенсация на потиснатостта.
Депресията може да се отрази на различни сфери от живота на човек, но обикновено най-засегното е семейството, ако има такова, защото депресията често води до дисфункционални отношения.
Ситуациите/обстоятелствата, след които човек може да изпадне в депресия, може да са различни, напр. загуба на работа, неуспех, раздяла с партньора. Начинът, по който възприемаме събитията, определя как ще се чувстваме. Независимо какво е събитието, то се възприема от депресирания като преувеличено негативно, от него се прави генерализация без да се проверява/преценява действителността и не се виждат никакви предимства/възможности от новата ситуация. Например: „партьорът ми пожела да се разделим, следователно не ставам за нищо“, което е различно от „дай да видя с какво допринесох за раздялата, че да се поуча, за да мога да изградя по-качествена връзка със следващия партньор“, или „от работа ме съкратиха, следователно съм неудачник и няма да си намеря друга работа“ без да се отрази, че при съкращения все ще има засегнат служител, а критериите за избор на служител може да са най-различни (включително да съкратят скъпоплатен служител за по-голяма икономия), и кой знае, може пък и по-добра работа да намери човек. Зад негативната генерализация може да се открие ниско самочувствие и/или нереалистични претенции в дадения аспект.
Депресираният има склонността да зацикля в отрицателните си мислите (дори може да спре да възприема нищо друго освен идеите си, които са резултат на „катастрофалното“ събитие). Така миналото се преживява тежко, сегашното се превръща в мъчение, а бъдещето е негативно неизвестно без надежда, защото човек се чувства безсилен да промени обстоятелствата около себе си или да приспособи себе си (което е различно от нагаждане и конформизъм) към обстоятелствата. Идеята за негативно неизвестното бъдеще може да доведе до тревожност.
Спортът помага ли срещу депресия? Спортът повишава серотонина и съответно настроението се подобрява, но това облекчение често е само временно. Физическата активност, която би имала по-добър психологически ефект, е цялостно почистване на жилището и изхвърляне на ненужните вещи, дрехи и обувки от шкафовете. Изхвърляйки физически ненужното, човек може и от психически ненужното да поолекне.
Ами антидепресантите? Приемайки лекарства, тялото на човек няма как да не реагира на химията, стига да е правилното лекарство в правилната доза, и в даден момент той ще започне да се чувства по-добре. Лекарствата, обаче, няма да елиминират причините в личността на човека, които са довели до състоянието на депресия. Лекарствата ще повлияят само на симптомите и не е изключено след време (след като се спре приема на лекарства) да се отключи отново депресия.
Депресираният често изпитва срам и неудобство от състоянието си, защото го възприема като слабост, за което немалко депресирани се и самосъжаляват. Нерядко човек се опитва да маскира депресията си, когато е навън, дори може да изглежда много весел и усмихнат. Някои хора от околните биха реагирали с „мисли позитивно“, „я се стегни“, с което депресираният би се потиснал още повече. Дали от срам, дали заради очаквана реакция или нещо друго, има хора, изпитващи симптоми на депресия, които не търсят професионална психологическа помощ, дори и да имат възможност, но това понякога може да доведе до задълбочаване на състоянието.
Разбира се, има хора, които успяват сами да се справят с депресията. Oбратното на депресия е воля и жизненост, но не активност в смисъл на кръчми, екскурзии или куп хобита. Социализацията е необходима част от нашия живот, но понякога социалните дейности се използват като бягство от безсмислието.