Краткият отговор е: за по-добро психично здраве.
Ето и по-дългия отговор:
- За да сме свободни или по-точно: когато не сме изразили каквото сме искали да кажем, ние не можем да затворим ситуацията. Ако сме си замълчали нещо, често след това то ни държи в ситуацията и това може да доведе до „предъвкване“ на ситуацията, а „предъвкването“ понякога генерира допълнителен гняв.
- За да не избухваме или по-точно: ако потискаме гнева си, ние търпим, търпим, превръщаме се в „тенджера под налягане“ и в даден момент от една малка „капка“ може да изригнем, а тогава сценариите са най-различни, но никой не печели от тях.
- За да ни познава другият по-добре или по-точно: заявявайки, че другият е прекалил с нещо, ние всъщност очертаваме своите граници (прочетете повече за граници), явно заявяваме какво не позволяваме. Това помага другият да разбере кои сме ние.
- За да се чувстваме по-добре или по-точно: гневим се, когато някой казва или прави нещо, което не ни харесва или ни пречи. Лошо ли е да си кажем, когато нещо не ни е приятно? Ако не си кажем, може ли да очакваме другият да разбере, че не ни е приятно и да не прави/говори повече така? Някои хора предпочитат да се правят, че са над нещата – е, това си е техен избор и последствията са за тяхна сметка.
Гневът е неизменна част от живота ни. Той е просто чувство и тази реакция не е нито положителна, нито негативна. Негативно е отношението на някои хора към гнева и негативни (деструктивни) са някои форми на изразяване на гняв.
Изразяването на гнева по конструктивен начин е умение заложено у всеки човек и съответно всеки може да го развие (сам или с чужда помощ).
Последвайте фейсбук страницата ми за коментари на различни теми.
Свързани статии: