Спортът може по различни начини да е полезен за изграждането на личността на човек като например:
Спортът учи, че успехът си има цена. Нищо не идва наготово и са необходими усилия за учене и развитие за постигане на даден резултат. Понякога е нужно и човек да се лиши от нещо, за да може да реализира определени задачи/желания.
Спортът изисква човек да развие дисциплина. Каквито и усилия да се полагат, те трябва да се постоянни, за да постигне желаната цел.
Спортът учи на поемане на отговорност. Ако спортистът не прави нужното за своето развитие, няма кой вместо него да го свърши.
Няма спортист, който да не се е научил да приема загубите. Всеки спортист се подготвя за дадено състезание, но награди печелят само няколко души. Така е и в живота.
Спортове, при които има съдийско решение (художествена гимнастика, футбол), учат на приемане на несправедливост. Животът не винаги е справедлив и понякога няма какво да направим в подобни ситуации.
Отборните спортове учат на колективност. Ето 2 примера за по-конкретни аспекти на колективността:
- В народните хора има неписано правило най-добрите да се разпределят най-отпред, за да водят хорото, най-отзад, за да не се разкъсва, и до най-несправящите се, за да има от кого да гледат. Е, не ви ли се иска най-силните така да правят и в други социални ситуации.
- Групов танц – тук мога направо да цитирам по смисъл моя бивша треньорка „Защо X, Y, Z се бутате да сте най-отред. Публиката не ви знае индивидуално и ще помни цялостното представяне . Ако някоя сбърка, публиката ще помни, че отборът е сбъркал, а не конкретната от вас.“. Резултатът от тези изречения беше, че когато някоя сбъркаше хореографията, другите помагаха да се направи от дефекта ефект в името на групата.
В танците по двойки мъжът е кавалер, а жената е дама – така е редно бъде и в живота. Тук мога да цитирам буквално треньор по танго „В тангото мъжът води, следвайки жената.“.
Последвайте фейсбук страницата ми за коментари на различни теми.
Свързани статии: