Всяка една идея/проект може да се разглежда сходно на пътя на едно човешко същество:
1. Появява се желанието и известно време живеем с него.
2. Проявяваме воля като "осеменител" и известно време "носим" тази идея като "бременни" и планираме и организираме реализацията/появата (както правят родителите по време на бременността).
3. Когато идеята е достатъчно узряла, проявяваме смелост, за да реализираме идеята т.е. смелостта е като "контракция" за раждането. И, да, от смелостта понякога "боли", защото може да ни се наложи да се разделим с нещо (като напр: комфорт, предразсъдък, мисълта "какво ще кажат другите", нагласа "чакам някой друг вместо мен да направи нещо").
4. В началото след реализирането може да сме в еуфория от нашето "отроче" и да искаме да споделим с много хора какво сме направили, малко като след раждане на дете .
5. Когато нашият проект започне да се "раздвижва" (т.е. пълзи и прохожда като малкото дете), осъзнаваме колко грижи (т.е. труд) ни чакат, ако искаме да успеем. Но тъй като няма как всичко да знаем предварително, колкото и да сме готвили, ще са ни нужни гъвкавост и готовност да пробваме различни варианти (т.е. креативност), отвореност към непознатото и готовност да се учим от грешките си (т.е. любознателност), както и търпение, ако искаме нещата да се развиват напред. Ако сме честни пред себе си за истинска си мотивация да се захванем с нещото, то ще се сме вдъхновени и няма да мрънкаме за нищо (е, може и да помрънкаме, но ще е за 5мин), а ако има моменти на отчаяние от нереализиране на очакваните резултатите, то това състояние няма да трае дълго и няма да се откажем.Тази точка 5 не ви ли напомня на отглеждането на дете до към 12г.?
6. Докато работим в малки мащаби (т.е. да взаимодействаме с деца, ако използваме човешката аналогия), нещата са по-лесно управляеми, но като започнат да "поузряват" (т.е. тийнейджъри) и мащабът да става голям, може да настъпи "турбуленция" за нас, ако до преди това сме си затваряли очите за някои неща или сме опитвали да "минем тънко". Ако в "детския" период на проекта сме се развивали и ние като личност, то "бурните" ситуации през "тийнейджърския" период ще са предизвикателство за нас, а не проблем, и ще намерим начин да се справим, стига да не сме си повярвали твърде много преди това и да сме готови да си преглътнем малко егото.
7. Идва зрелостта и моментът да разберем дали нашата идея/проект ще "куцука" или ще има пълноценен "живот" и ще радваме на "плодовете".
8. В един момент проектът си изживява живота и умира, защото няма нищо вечно. Ако сме преминали оптимално добре през различните етапи на идеята/проекта, ще бъдем спокойни да я/го пуснем да си отиде. И ако сме овладели изкуството да даваме "живот" на нещо, ще създадем отново. А по-големите създатели вече са "родили" новото още преди смъртта на старото.
Последвайте фейсбук страницата ми за коментари на различни теми.
Свързани статии: