На работното място
Недостатъчните знания и умения за позицията, на която сме, може да e стимул за развитие и посещение на обучения, но ако разликата между нашите възможности и очакванията към нас е твърде голяма, то там ли ни е мястото (поне на текущия етап). Такова разминаване нерядко може да се наблюдава при хората, които се бодят да се издигат в йерархията. Друг момент е, че с издигане в йерархията заплата се повишава линейно, но отговорностите растат експоненциално и не всеки може психически да поеме това.
Независимо от нивото в йерархията, човек може да си е съвсем на място и по силите, но да приема нещата твърде катастрофално или лично. Има и хора, които сами се нагърбват със свръхотговорност без друг да го очаква от тях и в резултат те често се чувстват стресирани, но свръхотговорността носи „сладки“ печалби, които понякога са трудни за пускане, като например:
- „Аз съм толкова съвестен и добричък.“
-„Аз правя толкова много неща, следователно съм толкова велик.“, ‚Аз съм толкова ценен и незаменим, всичко зависи от мен и фирмата не може без мен.“
-„Няма да делегирам нищо на никой и така контролирам всичко.“
И тези, които не могат да кажат НЕ на свръхработата, която шефът възлага, също не остават по-назад със „сладките“ печалби. Стресът не подминава и перфекционистите (което е различно от „давам всичко от себе си и работя съвестно“), които пък трудно биха пуснали даването на послание към другите „Аз съм по-добър от теб.“.
Нашето ежедневие
Извън работа нещата изцяло зависят от нас и имаме пълната свобода да приложим уменията си за планиране и организиране на задачите си и да го направим по начина, който на нас ни харесва, стига да сме развили такива умения или да искаме да ги развием, ако ни „куцат“. Ако преценим, че имаме твърде много задачи/казуси, то е добре да се запитаме:
1. Това отговорност ли е или желание?,
2. Защо трябва?/Защо го искам?,
3. Колко ми е важно?.
Адекватни корекции в планирането и организацията може да направим само ако си дадем честни отговори. Ако отложим нещо в резултат на такава преценка е едно, но ако отлагаме нещо без обективна причина, т.е. просто протакваме, е друго и протакването в един момент може да се „обърне“ срещу нас.
Някои хора вероятно биха казали, че пък са нетърпеливи за нещо и това им носи стрес, но самото нетърпение не носи стрес, нетърпението е вътре в нас и е просто проява на инфантилност, капризност.
Когато сме пренатоварени, бихме могли да помолим за помощ (ситуативно и временно, за да не се превърнем в „паразит“), но по какви причини хората не молят за помощ е цяла и отделна тема, която не е предмет на текущата статия.
Какво всъщност е стреса
Стресът сам по себе си е дискомфорт, който има за цел да предизвика адаптивни механизми и реакции на човек за преодоляване на ситуацията, която е предизвикала дискомфорта. Временният стрес се явява като защитна реакция към външните обстоятелна, която може да послужи и като мотивация за развитие. Когато човек не намери навреме адекватен външен и/или вътрешен отговор на ситуацията, тогава вече се преживява т.н. негативен стрес, който обикновено хората визират с „Аз съм под стрес“. Важно е човек да бъде честен пред себе си за това как е стигнал до тук, ако иска да излезе.
Извод
Негативния стрес е изцяло вътрешна реакция в зависимост от личностните характеристики на даден човек и ако един човек поставен в определена ситуация изпитва негативен стрес, друг в абсолютна същата ситуация може въобще да не изпита такъв стрес или като се усети, че го изпита, бързо ще вземе решение и мерки за промяна.
Свързани статии:
Често задавани въпроси може да ви помогне в избора на психотерапевт, ако решите да потърсите психологическа помощ.