Симптоми на тревожност
Тревожността се свързва със страх и притеснение в резултат на някаква заплаха. Има 2 вида тревожност – нормална и болезнена (тази, от която човек изпитва страдание). Следва сравнение между двете:
|
Болезнена тревожност |
Нормална тревожност |
|
Тревожността е ситуативна, но може и да е постоянна. |
Тревожността е ситуативна. |
|
Степента на тревожност обикновено е непропорциална на заплахата. |
Степента на тревожност е пропорционална на заплахата. |
|
Заплахата е субективна за човека, а често му е и трудно да я определи. |
Заплахата е обективна и човек може да я назове. |
|
Реакцията често е бягства, рационализации, потискане и т.н.. Може да се отрази на навиците (като сън, хранене) за дълъг период от време. |
Посреща се оптимално градивно. Обикновено не се отразява на навиците в дългосрочен план. |
Статията е за болезнената тревожност, тази, която предизвиква страдание у човека.
Същност и причини за тревожното състояние.
Човек изпитва болезнена тревожност, когато осъзнато или неосъзнато преживява себе си като неспособен да се справи с дадена заплаха, която застрашава нещо ценно за него, а тази неспособност не е резултат от обективна слабост, а на вътрешна заученост/модел, който пречи на човек да прояви възможностите си за справяне със заплахата. Ценното нещо може да бъде:
- представа за себе си
- връзка с някой човек
- работата
- други
Няма единен списък, защото ценните неща, чиято заплаха може да предизвика болезнена тревожност, са индивидуални за всеки човек.
Усещане за неспособност (но това не означава, че е факт) често води до чувство на безпомощност. Преживяването на безпомощност често кара човек да търси компенсации. Пример: страх ме е партньорът/партньорката да не си тръгне, защото не мога без него/нея, и затова ще го/я контролирам.
Обикновено причината човек да се чувства безпомощен и в безизходица пред дадената заплаха е ситуация/ситуации в миналото, когато не е имал възможност да развие способностите си да се справи със страха по полезен начин или направо му е било пречено. Най-често това е в детството. Но това е само обяснение, но не и оправдание за възрастния човек.
Причината човек да е тревожен е вътрешен конфликт (осъзнат или неосъзнат). Конфликтите могат да бъдат най-различни, като например:
- Между „трябва“ и „искам“
- Между близост и дистанция с някой човек
- Да кажа или да не кажа „НЕ“ на някого/нещо
- Между желание и реалност
- други
Ако конфликтът е осъзнат, човек често мислено зацикля в него, а това прави тревожността още по-измъчваща.
Понякога причината за тревожността може да е скрита депресия т.е. дълбоко в себе си човек е депресиран, но на повърхността е тревожен. Възможно е и обратното, т.е. дълбоко тревожен, а на повърхността депресиран.
За справяне с тревожността - прочете тук.
Последвайте фейсбук страницата ми за коментари на различни теми.
Свързани статии: