Симптоми
Тревожността се свързва със страх и притеснение в резултат на някаква заплаха. Има 2 вида тревожност – нормална и болезнена (тази, от която човек изпитва страдание). Следва сравнение между двете:
|
Болезнена тревожност |
Нормална тревожност |
|
Тревожността е ситуативна, но може и да е постоянна. |
Тревожността е ситуативна. |
|
Степента на тревожност обикновено е непропроциална на заплахата. |
Степента на тревожност е пропорционална на заплахата. |
|
Заплахата е субективна за човека, а често му е и трудно да я определи. |
Заплахата е обективна и човек може да я назове. |
|
Реакцията често е бягства, рационализации, потискане и т.н.. Може да се отрази на навиците (като сън, хранене) за дълъг период от време. |
Посреща се оптимално градивно. Обикновено не се отразява на навиците в дългосрочен план. |
Статията е за болезнената тревожност, тази, която предизвиква страдание у човека.
Същност и причини
Човек изпитва болезнена тревожност, когато осъзнато или неосъзнато преживява себе си като неспособен да се справи с дадена заплаха, която застрашава нещо ценно за него, а тази неспособност не е резултат от обективна слабост, а на вътрешна заученост/модел, който пречи на човек да прояви възможностите си за справяне със заплахата. Ценното нещо може да бъде:
- представа за себе си
- връзка с някой човек
- работата
- други
Няма единен списък, защото ценните неща, чиято заплаха може да предизвика болезнена тревожност, са индивидуални за всеки човек.
Причината човек да се чувства безпомощен е негово усещане за неспособност (но това не означава, че е факт). Преживяването на безпомощност често кара човек да търси компенсации. Пример: страх ме е партньорът/партньорката да не си тръгне, защото не мога без него/нея, и затова ще го/я контролирам.
Причината човек да се чувства безпомощен и в безизходица пред дадената заплаха е ситуация/ситуации в миналото, когато не е имал възможност да развие способностите си да се справи със страха по полезен начин или направо му е било пречено. Най-често това е в детството. Но това е само обяснение, но не и оправдание за възрастния човек.
Причината човек да е тревожен е вътрешен конфликт (осъзнат или неосъзнат). Конфликтите могат да бъдат най-различни, като например:
- Между „трябва“ и „искам“
- Между близост и дистанция с някой човек
- Да кажа или да не кажа „НЕ“ на някого/нещо
- Между желание и реалност
- други
Ако конфликтът е осъзнат, човек често мислено зацикля в него, а това прави тревожността още по-измъчваща.
Понякога причината за тревожността може да е скрита депресия т.е. дълбоко в себе си човек е депресиран, но на повърхността е тревожен. Възможно е и обратното, т.е. дълбоко тревожен, а на повърхността депресиран.
Лечение
Някои хора са склонни към различни бягства, за да облекчат тревожността, като например: трескава активност, пристрастяване към секса, алкохол, но ефекта е само временен, а понякога дори задълбочават тревожността, защото временният ефект може да накара човек да се чувства още по-безпомощен.
Други хора прибягват към лекарства. Приемайки лекарства, тялото на човек няма как да не реагира на химията, стига да е правилното лекарство в правилната доза, и в даден момент той ще започне да се чувства по-добре. Лекарствата, обаче, няма да елиминират причините в личността на човека, които са довели до изпитването на болезнената тревожност. Немалко хора на първа сесия при мен са ми споделяли, че отново са изпитвали тревожност след спирането на лекарствата, но искат дълготрайно решение и затова са ме потърсили.
За да се справи човек с тревожността, трябва да намери вътрешния си конфликт и да го разреши без да потиска/игнора нито една от двете страни. Нужна е и готовност да поеме отговорност от направeния избор.
Свързани статии:
Често задавани въпроси може да ви помогне в избора на психотерапевт, ако решите да потърсите психологическа помощ.